По залез
История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента,
приютила ярки цветове.
Да бъде звучна като песента
при срещата на майски ветрове.
История по залез разкажи ми,
докато луната се издигне.
Тъмнината на нощта тежи ми,
една луна не ще ми стигне.
И всеки стих да е проблясък
из нощното небе дълбоко спящо.
И всяка рима да е трясък -
съзвездие като сърце туптящо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
