По залез
История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента,
приютила ярки цветове.
Да бъде звучна като песента
при срещата на майски ветрове.
История по залез разкажи ми,
докато луната се издигне.
Тъмнината на нощта тежи ми,
една луна не ще ми стигне.
И всеки стих да е проблясък
из нощното небе дълбоко спящо.
И всяка рима да е трясък -
съзвездие като сърце туптящо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены
