ПО ЗАЛЕЗ СЕНКИТЕ СА МНОГО ДЪЛГИ
И да мълча, и да крещя – все тая.
Да чуе мене кой е пожелал?
Щом мракът слезе в скромната ми стая,
перото ми изпълва се с печал.
Вечерям с хляб и сол – достойно,
не страдам без изискани блюда.
Но знам, че нямам никъде пробойна
и мъкна с чест раздрания си флаг.
Едва ли има смисъл да пожаля,
или да вия – като бито куче.
Макар животът да върви към залез – ...