По залез сенките са много дълги

17.02.2023 г., 11:07 ч.

Поезия » Любовна

319 5 1

ПО ЗАЛЕЗ СЕНКИТЕ СА МНОГО ДЪЛГИ
И да мълча, и да крещя – все тая.
Да чуе мене кой е пожелал?
Щом мракът слезе в скромната ми стая,
перото ми изпълва се с печал.
Вечерям с хляб и сол – достойно,
не страдам без изискани блюда.
Но знам, че нямам никъде пробойна
и мъкна с чест раздрания си флаг.
Едва ли има смисъл да пожаля,
или да вия – като бито куче.
Макар животът да върви към залез – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"За глътка въздух"
Отричане

...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...
Капитанът на потъналите кораби

Те те пращат на смърт, Капитане. На света не му пука за теб и нехае за твоите рани. Днес светът е па...
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »