20 feb 2009, 14:55

По здрач

  Poesía » Otra
749 0 4

Ослепявам...

по здрача

от деформирани идоли,

по трупове крача...

от блъскане

на сълзите

и от грубо

отсъствие

на човешко присъствие,

губя контрол,

от душата си

вадя купища кал,

от циментова мивка

чакам усмивка,

ритам спомени,

горчилка преливам,

падам....

но пак не заспивам,

събирам студ

от зимни сезони...

в здрач бродя

по чужди балкони,

кърпя прогнилата дрешка

и търся топлина...

съвсем по човешки!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...