Ослепявам...
по здрача
от деформирани идоли,
по трупове крача...
от блъскане
на сълзите
и от грубо
отсъствие
на човешко присъствие,
губя контрол,
от душата си
вадя купища кал,
от циментова мивка
чакам усмивка,
ритам спомени,
горчилка преливам,
падам....
но пак не заспивам,
събирам студ
от зимни сезони...
в здрач бродя
по чужди балкони,
кърпя прогнилата дрешка
и търся топлина...
съвсем по човешки!
© Мария Манджукова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
