По здрач
Ослепявам...
по здрача
от деформирани идоли,
по трупове крача...
от блъскане
на сълзите
и от грубо
отсъствие
на човешко присъствие,
губя контрол,
от душата си
вадя купища кал,
от циментова мивка
чакам усмивка,
ритам спомени,
горчилка преливам,
падам....
но пак не заспивам,
събирам студ
от зимни сезони...
в здрач бродя
по чужди балкони,
кърпя прогнилата дрешка
и търся топлина...
съвсем по човешки!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Манджукова Все права защищены
