19 jul 2009, 13:53

Победа

  Poesía » Civil
1.4K 1 3

От живота боли, тъй силно боли -
често се виждам обляна в сълзи,
често се скривам и тихичко страдам -
и сякаш надолу в бездна пропадам,

сила ми трябва, единствена една -
лъжи и зло с любов да победя,
сърцето и светът воюват сега -
отуча ли се да мечтая - ще умра...

Но тази сила спотаена е в мен
и боря се - за всеки хубав ден,
боря се - с мечтите за щастлив живот,
за обич, късмет и много любов.

И в своята мъка научих едно,
по-силно и от най-силното зло:
който святи мечти притежава -
той живее и той побеждава...

19.07.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...