Победен

6 ago 2019, 18:14

Poesía

710 1 3

Сломен, покосен

от живота студен.

В очите ми искрата погина

и не виждам за радост причина...

Сломен, разгромен

от мъка пленен.

Сърцето ми страда за трима,

по - хладно от най - тъмната зима...

Сломен, ужасен

от тъга запленен.

Последния пламък утихна,

самотата със мене привикна...

Сломен, огорчен

до земята снижен.

Буря през мене премина

и остави безширна пустиня...

Сломен, ПОБЕДЕН,

все така съм от онзи проклет ден,

във който вечният мрак ме застигна,

когато МАМА почина...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

svetlitschka (Светличка)

2019-08-07T13:07:02+03:00

Излей болката в стихове, ще я умилостивиш.
LiaNik (И.К.)

2019-08-07T11:21:04+03:00

В живота си губим и ще губим много хора, които са ни били нужни, които сме обичали и сме чувствали незаменими. И все пак, щом оставаме след тях, то трябва да се борим с всеки миг на времето и да живеем добре и заради тях. Те са оставили следи дълбоко в нашето аз, спомогнали са да се превърнем в личността, която сме. Трябва да ценим, но не и да потъваме. Животът може и да ни прасне някоя врата пред лицето,но още много чакат да бъдат отворени и са отворени, само трябва да погледнем натам. Поздрави за замислящите редове!
dansyto (Данаил Таков)

2019-08-06T23:18:31+03:00

Бъди силен, намери смисъл, заради себе си живей, майка ти те гледа отгоре и ще бъде щастлива, тя е с теб, тя е в теб! Поздрави, Владислав!