VladislavV (Владислав)
12 3
6.08.2019 г., 18:14 ч.

Победен 

  Поезия
696 1 3

Сломен, покосен

от живота студен.

В очите ми искрата погина

и не виждам за радост причина...

 

Сломен, разгромен

от мъка пленен.

Сърцето ми страда за трима,

по - хладно от най - тъмната зима...

 

Сломен, ужасен

от тъга запленен.

Последния пламък утихна,

самотата със мене привикна...

 

Сломен, огорчен

до земята снижен.

Буря през мене премина

и остави безширна пустиня...

 

Сломен, ПОБЕДЕН,

все така съм от онзи проклет ден,

във който вечният мрак ме застигна,

когато МАМА почина...

© Владислав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Излей болката в стихове, ще я умилостивиш.
  • В живота си губим и ще губим много хора, които са ни били нужни, които сме обичали и сме чувствали незаменими. И все пак, щом оставаме след тях, то трябва да се борим с всеки миг на времето и да живеем добре и заради тях. Те са оставили следи дълбоко в нашето аз, спомогнали са да се превърнем в личността, която сме. Трябва да ценим, но не и да потъваме. Животът може и да ни прасне някоя врата пред лицето,но още много чакат да бъдат отворени и са отворени, само трябва да погледнем натам. Поздрави за замислящите редове!
  • Бъди силен, намери смисъл, заради себе си живей, майка ти те гледа отгоре и ще бъде щастлива, тя е с теб, тя е в теб! Поздрави, Владислав!
Предложения
: ??:??