Каква тъжна картинка виждам в огледалото.

Защо сърцето ми е толкова празно?

Къде отиде топлината от одеалото,

каква е тази постеля от омраза...

Вярвах, че има за какво да се боря.

Мислех, че имам сили за борба.

Животът ме събори, преди да се изправя,

а сега как да продължа...

Превзел си разумът и всички мои мисли,

отнел си най-ценната искра от мен.

А твоята омраза как само ме потиска

и е черен като нощ всеки следващ ден...

Като буря любовта се разигра.

Паднах победена в края на тази игра.

А мислех си, че няма край това.

Ти спечели, аз загубих... Честита свобода...