Победена...
Каква тъжна картинка виждам в огледалото.
Защо сърцето ми е толкова празно?
Къде отиде топлината от одеалото,
каква е тази постеля от омраза...
Вярвах, че има за какво да се боря.
Мислех, че имам сили за борба.
Животът ме събори, преди да се изправя,
а сега как да продължа...
Превзел си разумът и всички мои мисли,
отнел си най-ценната искра от мен.
А твоята омраза как само ме потиска
и е черен като нощ всеки следващ ден...
Като буря любовта се разигра.
Паднах победена в края на тази игра.
А мислех си, че няма край това.
Ти спечели, аз загубих... Честита свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
Напротив ти си победителката,защото носиш в себе си любовта!Поздрави за стихчето!!!