Победих себе си

Някъде там аз оставих сърцето си.

Някога аз преследвах мечтите си.

Днес, тук, милвам раните си,

сега, когато ти до мен не си.

Нощем под ръка вървяхме без посока

и взирахме се в несъществени неща,

да забравя тези спомени не мога,

винаги ще разравям в мислите жарта.

Още усещам  страстните целувки

и допира на парещи ръце,

но отворя ли очи, оставам с копнежи,

и с едно самотно, страдащо сърце.

Знам, трябва да вдигна глава и да се изправя,

да продължа да живея и да се боря,

достатъчно съм силна, за да се предавам,

от днес аз искам, зная и мога...