Някъде там аз оставих сърцето си.

Някога аз преследвах мечтите си.

Днес, тук, милвам раните си,

сега, когато ти до мен не си.

Нощем под ръка вървяхме без посока

и взирахме се в несъществени неща,

да забравя тези спомени не мога,

винаги ще разравям в мислите жарта.

Още усещам  страстните целувки

и допира на парещи ръце,

но отворя ли очи, оставам с копнежи,

и с едно самотно, страдащо сърце.

Знам, трябва да вдигна глава и да се изправя,

да продължа да живея и да се боря,

достатъчно съм силна, за да се предавам,

от днес аз искам, зная и мога...