Някъде там аз оставих сърцето си.
Някога аз преследвах мечтите си.
Днес, тук, милвам раните си,
сега, когато ти до мен не си.
Нощем под ръка вървяхме без посока
и взирахме се в несъществени неща,
да забравя тези спомени не мога,
винаги ще разравям в мислите жарта.
Още усещам страстните целувки
и допира на парещи ръце,
но отворя ли очи, оставам с копнежи,
и с едно самотно, страдащо сърце.
Знам, трябва да вдигна глава и да се изправя,
да продължа да живея и да се боря,
достатъчно съм силна, за да се предавам,
от днес аз искам, зная и мога...
© Валентина Всички права запазени