2 dic 2010, 20:44  

Нощ 

  Poesía » Otra
1144 0 15
Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила
листа подире ти събира;
отгоре клопката си свива
небето черно над всемира.
Ти плащаш вечния си данък –
в зори безмълвно си отиваш;
все тъй, от хладен къс стомана
в гореща лава се разливаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??