Нощ
Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила
листа подире ти събира;
отгоре клопката си свива
небето черно над всемира.
Ти плащаш вечния си данък –
в зори безмълвно си отиваш;
все тъй, от хладен къс стомана
в гореща лава се разливаш.
Ти даваш мъчната си дажба
на свят, що нивга не заспива.
От здрача вечер щом се раждаш,
сега, самотнице, почивай!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
