Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила
листа подире ти събира;
отгоре клопката си свива
небето черно над всемира.
Ти плащаш вечния си данък –
в зори безмълвно си отиваш;
все тъй, от хладен къс стомана
в гореща лава се разливаш.
Ти даваш мъчната си дажба
на свят, що нивга не заспива.
От здрача вечер щом се раждаш,
сега, самотнице, почивай!
© Александър All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
