BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Dec 2, 2010, 8:44 PM  

Нощ 

  Poetry » Other
1108 0 15

Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
 

Наметка тънка, черносвила
листа подире ти събира;
отгоре клопката си свива
небето черно над всемира.
 

Ти плащаш вечния си данък –
в зори безмълвно си отиваш;
все тъй, от хладен къс стомана
в гореща лава се разливаш.
 

Ти даваш мъчната си дажба
на свят, що нивга не заспива.
От здрача вечер щом се раждаш,
сега, самотнице, почивай!

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??