ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
14 ago 2009, 21:59

Почти автопортрет 

  Poesía » De humor
510 0 13

Тя бе родена за артистка

и бе с талант неоспорим,

а стана простичка щандистка

в железарски магазин.

 

И вместо думи сладкогласни

в прекрасни фрази да реди,

върти калем над сметки разни,

проклина, стене и пухти.

 

И вместо лаврите мечтани-

декори, сцена, синкав здрач...

дочува глупави закани

от някой смръщен купувач.

 

Тя мислеше, че ще притисне

прекрасен славей до сърце,

а гарга рошава попадна

в протегнатите й ръце!

 

 

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много готино!
  • eх.................!
  • Такъв е животът! Никой не си е на мястото. Я да погледнем световния елит.Некадърни актьори с главни роли.Харесах творбата ви!!!
  • Надявам се да си прав!Много често реалността ни запраща там, където не ни е мястото,Това обстоятелство, според мен, е една от основните причини, много хора да не се чувстват удобно в този свят.И все пак, ако се опитаме да разберем самите себе си,защо сме тук , коя е истинската ни същност, винаги може да се намери изход, който да ни накара да се усмихваме!Всеки има право на това, но зависи и от това, дали силно го искаме!
  • Тя си е останала артистка, нали така, Ваня?
  • Тъжно е...
    Благодаря ти за хубавите думи за чичо ми.
  • Благодаря Ви г-жо Иванова
  • Защо да губим мечтите си? Някак ме заболя...Не е престанала да се стреми към съхраняване на стойностите...
  • талантът си е талант навсякъде...!

    той си личи...!!!

    поздравления!
  • Вярно е Борко, понякога лебедите "не са това, което са",ама гаргите са си гарги, от където и да ги погледнеш
  • Понякога и гаргите се привиждат като лебеди от пръв поглед...
  • Все така става май в тоя живот. Поздрави!
Propuestas
: ??:??