ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
14 ago 2009, 21:59

Почти автопортрет

679 0 13

Тя бе родена за артистка

и бе с талант неоспорим,

а стана простичка щандистка

в железарски магазин.

 

И вместо думи сладкогласни

в прекрасни фрази да реди,

върти калем над сметки разни,

проклина, стене и пухти.

 

И вместо лаврите мечтани-

декори, сцена, синкав здрач...

дочува глупави закани

от някой смръщен купувач.

 

Тя мислеше, че ще притисне

прекрасен славей до сърце,

а гарга рошава попадна

в протегнатите й ръце!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • marco777 (Марко)
    marco777 (Марко)
    Много готино!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    eх.................!
  • vesselin (Веселин Веселинов)
    vesselin (Веселин Веселинов)
    Такъв е животът! Никой не си е на мястото. Я да погледнем световния елит.Некадърни актьори с главни роли.Харесах творбата ви!!!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Надявам се да си прав!Много често реалността ни запраща там, където не ни е мястото,Това обстоятелство, според мен, е една от основните причини, много хора да не се чувстват удобно в този свят.И все пак, ако се опитаме да разберем самите себе си,защо сме тук , коя е истинската ни същност, винаги може да се намери изход, който да ни накара да се усмихваме!Всеки има право на това, но зависи и от това, дали силно го искаме!
  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Тя си е останала артистка, нали така, Ваня?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0