Aug 14, 2009, 9:59 PM

Почти автопортрет

675 0 13

Тя бе родена за артистка

и бе с талант неоспорим,

а стана простичка щандистка

в железарски магазин.

 

И вместо думи сладкогласни

в прекрасни фрази да реди,

върти калем над сметки разни,

проклина, стене и пухти.

 

И вместо лаврите мечтани-

декори, сцена, синкав здрач...

дочува глупави закани

от някой смръщен купувач.

 

Тя мислеше, че ще притисне

прекрасен славей до сърце,

а гарга рошава попадна

в протегнатите й ръце!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много готино!
  • eх.................!
  • Такъв е животът! Никой не си е на мястото. Я да погледнем световния елит.Некадърни актьори с главни роли.Харесах творбата ви!!!
  • Надявам се да си прав!Много често реалността ни запраща там, където не ни е мястото,Това обстоятелство, според мен, е една от основните причини, много хора да не се чувстват удобно в този свят.И все пак, ако се опитаме да разберем самите себе си,защо сме тук , коя е истинската ни същност, винаги може да се намери изход, който да ни накара да се усмихваме!Всеки има право на това, но зависи и от това, дали силно го искаме!
  • Тя си е останала артистка, нали така, Ваня?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...