Почти детска песничка
Помниш ли къщата, двора ни там,
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца,
метнали цялото време на рамо.
Скътали в ризките цветни петна
и две-три филии от тате и мама.
Чувстваш ли днес как животът кипи,
помниш ли още какви са очите му?
Бяхме високи колкото наште мечти,
до небето достигахме винаги.
Днес не усещаш ли колко далеч
сме от думите: вечно безгрижен.
Двамата с тебе си имахме меч
и искахме времето да пронижем.
И то на тревата науж да умре -
аз да се вмъкна отново в сукмана
и хванати с тебе - така за ръце,
просто завинаги там да останем.
Искаш ли вече да спрем да растем.
Дай да се върнем отново до себе си...
В нашето детство - вълшебният шлем
за незарснали под ризата белези.
Юлия
20.05.2012 *
бележка на автора: текстът е изцяло редактиран от първоначалния си вариант
© Юлия Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Радвам се, че съм ти предала емоциите си, усмихнато момиче!
-
С тези сукмани, филии и всичкото някогашно безгрижие хем ме умили, хем мъничко ме натъжи. Но оскубаните вежди на лятото определено ме развеселиха
Много ми хареса! -
Благодаря! -
Браво
-
Така е, освен това:
Децата са по-мъдри от нас,
но това не съм го казала аз
Благодаря, че прочете! -
Сякаш споменът за младостта и детството ни прави по-добри, нали?
Поздрави! -
Хайде да пак да "видим" вятъра Благодаря ви!
-
Разтърсваща носталгия!
Аплодисменти!!! -
Прекрасно е!метнали цялото време на рамо.
-
Много хубави стихове Юлия! Поздрав!
"Дай да се върнем отново до себе си.." -
Фен съм ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
