Помниш ли къщата, двора ни там,
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца,
метнали цялото време на рамо.
Скътали в ризките цветни петна
и две-три филии от тате и мама.
Чувстваш ли днес как животът кипи,
помниш ли още какви са очите му?
Бяхме високи колкото наште мечти,
до небето достигахме винаги. ...