11 sept 2014, 18:20

... почти истина

  Poesía » Otra
907 0 6

Искаш ме отдавна - знам.

Искаш ме, ала не знаеш

скитническата ми душа

нежно как да приласкаеш.

 

Искаш ме отдавна - знам.

но се питам аз - "Защо?"

Кой нормален би поискал

с луда да дели гнездо?!

 

Искаш ме отдавна - знам.

Ти пък трябва да си знаеш -

усмирителна риза

ще ти трябва 

и здрави нерви,

да ме траеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гъсеница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жанет, как ти се струва така?:
    Искаш ме отдавна - знам.
    Ти пък трябва да си знаеш -
    усмирителна риза ще ти трябва,
    да ме милваш, не да лаеш!
  • Нее, точно защото ми хареса го казах, съвсем мъничко предпоследното редче трябва да се пилне и ще е супер, но да, ти си автора, аз само споделих мнение. Усмих
  • Наде, Ани, Чо- благодаря ви. Жанет, не ме домързя, съжалявам, че не ти харесва, финалът е такъв, какъвто е в мен - несъвършен, неразбран и истински. Благодаря за забележката, но не смятам да го променям.
  • Така хубаво започна... на финала домързя ли те, какво...
    Помисли го още малко, ще стане
  • !

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...