Почти Жулиета

* * *

Всичко като приказка започна

и свърши всичко пак така.

Викна Жулиета от балкона,

махна ù за сбогом Той с ръка.

Сега се чуди Тя дали си спомня

очите и искрящи езера -

Луната пълна в топъл летен ден

и устните ù с вкус на мед.

Изплакани и пусти гледат дните,

а нощите и спомени долитат,

преглъща и заспива победена-

в съня си стиска томчето в ръка,

загубила... от любовта!