Почти Жулиета
991
0
0
* * *
Всичко като приказка започна
и свърши всичко пак така.
Викна Жулиета от балкона,
махна ù за сбогом Той с ръка.
Сега се чуди Тя дали си спомня
очите и искрящи езера -
Луната пълна в топъл летен ден
и устните ù с вкус на мед.
Изплакани и пусти гледат дните,
а нощите и спомени долитат,
преглъща и заспива победена-
в съня си стиска томчето в ръка,
загубила... от любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Кузманова Все права защищены
