22 jun 2007, 12:57

Почти разстрелно 

  Poesía
630 0 12
 

Там, стоя и те чакам...

Там... Пред прага на мислите.

Вятър блъснал прозореца

си играе със истини.

С дъжд нечакан, внезапен

пишеш строфи в косите ми...

Самотата е екот

от разстрела на птиците.

Не убивай от упор

на деня си надеждата,

някой, някъде иска

точно тебе да срещне,

някой, някъде пали

свещ и моли се тихо,

с твойта длан да изтрие,

уморените стихове.

Там стоя и те чакам...

Там ... Пред прага на думите.

Във калъп от доверие

днес изливам куршумите.  

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??