22 jun 2007, 12:57

Почти разстрелно

  Poesía
928 0 12
 

Там, стоя и те чакам...

Там... Пред прага на мислите.

Вятър блъснал прозореца

си играе със истини.

С дъжд нечакан, внезапен

пишеш строфи в косите ми...

Самотата е екот

от разстрела на птиците.

Не убивай от упор

на деня си надеждата,

някой, някъде иска

точно тебе да срещне,

някой, някъде пали

свещ и моли се тихо,

с твойта длан да изтрие,

уморените стихове.

Там стоя и те чакам...

Там ... Пред прага на думите.

Във калъп от доверие

днес изливам куршумите.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...