rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
Jun 22, 2007, 12:57 PM

Почти разстрелно

  Poetry
927 0 12
 

Там, стоя и те чакам...

Там... Пред прага на мислите.

Вятър блъснал прозореца

си играе със истини.

С дъжд нечакан, внезапен

пишеш строфи в косите ми...

Самотата е екот

от разстрела на птиците.

Не убивай от упор

на деня си надеждата,

някой, някъде иска

точно тебе да срещне,

някой, някъде пали

свещ и моли се тихо,

с твойта длан да изтрие,

уморените стихове.

Там стоя и те чакам...

Там ... Пред прага на думите.

Във калъп от доверие

днес изливам куршумите.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0