Там, стоя и те чакам...
Там... Пред прага на мислите.
Вятър блъснал прозореца
си играе със истини.
С дъжд нечакан, внезапен
пишеш строфи в косите ми...
Самотата е екот
от разстрела на птиците.
Не убивай от упор
на деня си надеждата,
някой, някъде иска
точно тебе да срещне, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up