Там, стоя и те чакам...
Там... Пред прага на мислите.
Вятър блъснал прозореца
си играе със истини.
С дъжд нечакан, внезапен
пишеш строфи в косите ми...
Самотата е екот
от разстрела на птиците.
Не убивай от упор
на деня си надеждата,
някой, някъде иска
точно тебе да срещне, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация