22.06.2007 г., 12:57 ч.

Почти разстрелно 

  Поезия
683 0 12
 

Там, стоя и те чакам...

Там... Пред прага на мислите.

Вятър блъснал прозореца

си играе със истини.

С дъжд нечакан, внезапен

пишеш строфи в косите ми...

Самотата е екот

от разстрела на птиците.

Не убивай от упор

на деня си надеждата,

някой, някъде иска

точно тебе да срещне,

някой, някъде пали

свещ и моли се тихо,

с твойта длан да изтрие,

уморените стихове.

Там стоя и те чакам...

Там ... Пред прага на думите.

Във калъп от доверие

днес изливам куршумите.  

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??