Почти разстрелно
Там, стоя и те чакам...
Там... Пред прага на мислите.
Вятър блъснал прозореца
си играе със истини.
С дъжд нечакан, внезапен
пишеш строфи в косите ми...
Самотата е екот
от разстрела на птиците.
Не убивай от упор
на деня си надеждата,
някой, някъде иска
точно тебе да срещне,
някой, някъде пали
свещ и моли се тихо,
с твойта длан да изтрие,
уморените стихове.
Там стоя и те чакам...
Там ... Пред прага на думите.
Във калъп от доверие
днес изливам куршумите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
