18 sept 2011, 22:44

Почти си тук 

  Poesía
880 0 1

 

 

Усещам те…

Във всяка вена течеш,

пулсираш, не спираш.

Не мога да дишам.

 

Докосвам те…

Толкова далече си,

но целия по кожата ми,

по стените в стаята.

 

Ароматът

на борови шишарки и смола.

Вдишвам дълбоко и изпълвам

дробовете си с наслада.

 

Усещам те…

почти в леглото си, докосване.

Като полет на птица, нужен си.

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??