18.09.2011 г., 22:44 ч.

Почти си тук 

  Поезия
851 0 1

 

 

Усещам те…

Във всяка вена течеш,

пулсираш, не спираш.

Не мога да дишам.

 

Докосвам те…

Толкова далече си,

но целия по кожата ми,

по стените в стаята.

 

Ароматът

на борови шишарки и смола.

Вдишвам дълбоко и изпълвам

дробовете си с наслада.

 

Усещам те…

почти в леглото си, докосване.

Като полет на птица, нужен си.

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??