Усещам те…
Във всяка вена течеш,
пулсираш, не спираш.
Не мога да дишам.
Докосвам те…
Толкова далече си,
но целия по кожата ми,
по стените в стаята.
Ароматът
на борови шишарки и смола.
Вдишвам дълбоко и изпълвам
дробовете си с наслада.
Усещам те…
почти в леглото си, докосване.
Като полет на птица, нужен си.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
