22 mar 2013, 9:03

Почукай нежност...

  Poesía » Otra
652 0 6

Почукай нежност -

не е заключена вратата,

и приседни до мен небрежно,

хвани ме топло за ръката.

 

И спри дъха ми

в светъл шепот от рая...

да избяга страха ми,

да те имам до края.

 

Хайде, бързо, покажи ми дъгата,

сбъдни ми старите молитви,

затрупай взривовете във душата,

със теб в безкрая да политна.

 

Премръзнала от тази самота,

с която дълго съм се скитала,

дори когато си отивам от света -

все тебе, нежност, аз съм викала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов):
    yogimax (Василена ):
    valantai155 (Валентина Иванова):
    Трогнахте ме!Благодаря Ви от сърце!
  • Един хубав човешки копнеж! Поздрав!
  • Харесах, поздрави!
  • Еее sisi6571 (Светла Илиева):,самотата присъства винаги,дори да не я показваме!Има и такива моменти!Благодаря ти,че се отби на моята страничка!
  • !!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...