22 mar 2013, 9:03

Почукай нежност... 

  Poesía » Otra
515 0 6

Почукай нежност -

не е заключена вратата,

и приседни до мен небрежно,

хвани ме топло за ръката.

 

И спри дъха ми

в светъл шепот от рая...

да избяга страха ми,

да те имам до края.

 

Хайде, бързо, покажи ми дъгата,

сбъдни ми старите молитви,

затрупай взривовете във душата,

със теб в безкрая да политна.

 

Премръзнала от тази самота,

с която дълго съм се скитала,

дори когато си отивам от света -

все тебе, нежност, аз съм викала...

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов):
    yogimax (Василена ):
    valantai155 (Валентина Иванова):
    Трогнахте ме!Благодаря Ви от сърце!
  • Един хубав човешки копнеж! Поздрав!
  • Харесах, поздрави!
  • Еее sisi6571 (Светла Илиева):,самотата присъства винаги,дори да не я показваме!Има и такива моменти!Благодаря ти,че се отби на моята страничка!
  • !!
  • Мнооого самотни души днес!! Хубаво е ,Руми! Поздрави!
Propuestas
: ??:??