vega666 (Младен Мисана)
1671 14301
11 oct 2017, 15:08

Почувства ли? 

  Poesía
4434 39 34

Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.

Почувства ли последното желание
на старец просещ с треморна  ръка?
Не случи той дори на състрадание, 
пристана жител на подземната река.

Почувства ли последната надежда
през този толкова обречен свят?
Тя в бъдещето вече не се вглежда,
обърната завинаги с лице назад.

Почувства ли как вятърът издава
мистичен звук разстилащ се в нощта?
От рога му звездите полудяват,
сиянието им застива в суета.

Почувства ли как името ти глъхне
в един сезон от зима по-студен?
Откъснатото цвете вече съхне
в ръката на прииждащия ден.

Почувства ли как Бог изневерява
на всяка твар, която сътвори...?
И Дяволът последен ще спасява
от второто пришествие света незрим.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И смесване добро и зло,незнайни когато губим-какво печелим и когато печелим -какво губим.Но всичко трябва да платим!И този стих платил си е цената.
  • Злото побеждава (спасява)! Това е реалността!
  • Много е хубаво.
  • Толкова силно, емоционално, въздействащо! Адмирации, Младене! Поздравления!
  • Красиво откровение! Поздрав!
  • Наистина стихове "отвъд"! Браво,Младене.
  • До болка истинско! Пророческо! Актуално още повече в тези дни!
    Поздрав и не спирай, Младене!
  • Колко прекрасни творби съм пропуснала!
  • Много е хубаво, силно, разтърсващо! Поздравления и от мен!
  • Нямам думи! Просто прекрасно!
  • Браво!
  • Браво! Почувства ли когато обичта приижда с огромна сила в страстна, та ти да можеш да прегърнеш една разплакана , обичащта жена,
  • Младен хареса ми стихотворението.Тъжно , но точно. Браво.
  • Почувствах как познато чувство
    се слива с есенния ден мъглив.
    Как без компромис зимата нахлува
    и вледенява всичко що е живо.
    Душите ни… ( Каквото е останало)
    Надеждите за нещо по-добро.
    Живеем във прегръдката на дявола.
    Умирайки се сещаме за Бог…
  • Хубаво Стихотворение!
  • Няма нужда от думи... просто ме накара да си спомня за моя дядо... Душата ми се напълни с едно тихо съжаление по изминалото, изпуснато време... но и с радост от спомените, които ми остават вечно! Благодаря ти!
  • настръхнах... попиват думите ти в съзанието като хладен дъжд... и оставят своя забележителен поетичен отпечатък... поздравления, приятелю...
  • Липсваше ми погледът ти на естет, болящ от реалност. Чувстват тези неща само силните духом, а поетиката на времето , което е над времето, може да ги изкаже.
  • Дълбоко философско съдържание, безспорно. Разчетох творбата така - не Вселената /Бог/ ни изневерява, а ние му изневеряваме с избори, в които няма любов и доброта. Злото може да спаси света, като разпознае себе, своята разрушителна същност. Няма градеж без рушене. Боли от злото, от антилюбов, но само болката е посока към святостта. Не знам доколко градивна е позицията на източния мистицизъм - да си над дуалността на човешкия свят. Мисана, мисля, че в творбата ти е вплетена темата за самоспасението и общото спасение. На мен творбата ти ми прозвуча пророчески. Поздравления за вдъхновението!
  • Почувствах, но не подлежи на обяснение!
  • Запитвам се къде е границата между безнадеждното и реалистичното, вероятно този стих ми дава правдоподобен отговор, но все пак... Бог не изневерява. Поздрав!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
    Пожелавам ти много светлина по - пътя ти!
  • Пак ме затрудняваш, Младене! Почувствах това което си описал, но ми е трудно да го обясня защото, твоите стихове, преди всичко се усещат, а как човек да опише тази тайнственост, която ти е толкова присъща...
    Последния куплет само мъничко ме обърква, понеже аз винаги съм вярвала, че Бог е верен и никога не би изневерил, но съм сигурна, че ти и там си вложил дълбок смисъл! Споделям го не като критика а с най-топлите приятелски чувства! Бъди благословен и продължавай да пишеш!
  • Споделено! Силен си както винаги, Младене!
  • Не само почувствах, но и останах без думи... Затова просто ще си го прибера и ще се присъединя към коментарите и поздравленията. Поздрави!
  • Много силно и много интересен поглед към битието ...отново!
  • Тръпки ме побиха! Брррр..... Не мисля за това, но ти си обрисувал тази мрачност изключително образно! Поздравления, Младене!
  • 🌷
  • Почувствах и още как! Поздрави!
  • Младене.. какво си Ти.?? Господ ли си или сключи сделка със сатаната..Гордея се , че Те познавам
  • Почувствах, Младене! Всяка буква почувствах! Страхотно!
  • Няма как да прочета това и да не почувствам! Няма как!
  • Почувствах всичко, Младен, много е красив и дълбоко проникващ стихът ти!... Но не мисля, че Бог изневерява... По-скоро ние Му изневеряваме, от което губим само ние. Поздравявам те за великолепния стих! В любими. !
  • "Почувства ли дъха ръждив в листата,
    изгубили облога със смъртта?"
    ...

    "Откъснатото цвете вече съхне
    в ръката на прииждащия ден."

    Красива обреченост, Младене! Поздравления за неповторимата ти мрачната лирика!
Propuestas
: ??:??