21 abr 2009, 6:42

Под брезите 

  Poesía
1276 0 5

Листата немеят, 
китарите плачат,
брезите шумят, 
а ти, мила моя,
ти си все така красива.
Когато във майския дъжд
обичаш ме,
ревнуваш ме,
страдаш
и плачеш ли,
плачеш...
Направил букет
от забравени
цветове на дъгата,
свивам се пред 
твоите бели нозе,
вдишвам пролет...
Уча се 
да съм позитивен
в света на бури
и предразсъдъци,
да бъда себе си,
случаен слънчев лъч,
пронизващ мрачното небе...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??