Под брезите
Листата немеят,
китарите плачат,
брезите шумят,
а ти, мила моя,
ти си все така красива.
Когато във майския дъжд
обичаш ме,
ревнуваш ме,
страдаш
и плачеш ли,
плачеш...
Направил букет
от забравени
цветове на дъгата,
свивам се пред
твоите бели нозе,
вдишвам пролет...
Уча се
да съм позитивен
в света на бури
и предразсъдъци,
да бъда себе си,
случаен слънчев лъч,
пронизващ мрачното небе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христофор Тодоров Все права защищены
