koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
22 abr 2014, 17:40

Под чадъра 

  Poesía » Otra
360 0 4

И както слънцето печеше,

самотен облак го затули.

Спокойно времето течеше

в часовникови градски кули.

 

И ненадейно, и случайно

денят превърна се в дъждовен.

И както си е обичайно,

разтворих аз чадър чаровен.

 

Но под дъжда - непредвидливо,

една жена се заоглежда.

И аз прещраках - предвидливо,

че тя е без чадър изглежда.

 

И я поканих под чадъра

със вид на кротък и загрижен.

А под чадъра бъра-дъра

и флирта мигом бе задвижен.

........................

Дъждът отдавна беше стихнал,

а ние даже не видяхме.

Но вкъщи - в скута ù притихнал,

с очите само са разбрахме.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Приятели,за коментариите и оценките!Трогнат съм от вниманието!Приемете моите искрени поздрави!
  • Присъединявам се към мненията, Никола!

    Поздрав и от мен!
  • Игриво стихотворение. И очевидно преживяно. Просто - пролетна случка!

    Поздравление, Никола!
  • Какво ли не прави понякога един чадър,особено ако е "чаровен"!Поздрави!
Propuestas
: ??:??