22.04.2014 г., 17:40 ч.

Под чадъра 

  Поезия » Друга
427 0 4
И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно
денят превърна се в дъждовен.
И както си е обичайно,
разтворих аз чадър чаровен.
Но под дъжда - непредвидливо,
една жена се заоглежда.
И аз прещраках - предвидливо,
че тя е без чадър изглежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??