Под чадъра
И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно
денят превърна се в дъждовен.
И както си е обичайно,
разтворих аз чадър чаровен.
Но под дъжда - непредвидливо,
една жена се заоглежда.
И аз прещраках - предвидливо,
че тя е без чадър изглежда.
И я поканих под чадъра
със вид на кротък и загрижен.
А под чадъра бъра-дъра
и флирта мигом бе задвижен.
........................
Дъждът отдавна беше стихнал,
а ние даже не видяхме.
Но вкъщи - в скута ù притихнал,
с очите само са разбрахме.
© Никола Апостолов All rights reserved.
