koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Apr 22, 2014, 5:40 PM

Под чадъра 

  Poetry » Other
423 0 4
И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно
денят превърна се в дъждовен.
И както си е обичайно,
разтворих аз чадър чаровен.
Но под дъжда - непредвидливо,
една жена се заоглежда.
И аз прещраках - предвидливо,
че тя е без чадър изглежда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??