Под чадъра
И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно
денят превърна се в дъждовен.
И както си е обичайно,
разтворих аз чадър чаровен.
Но под дъжда - непредвидливо,
една жена се заоглежда.
И аз прещраках - предвидливо,
че тя е без чадър изглежда.
И я поканих под чадъра
със вид на кротък и загрижен.
А под чадъра бъра-дъра
и флирта мигом бе задвижен.
........................
Дъждът отдавна беше стихнал,
а ние даже не видяхме.
Но вкъщи - в скута ù притихнал,
с очите само са разбрахме.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Приятели,за коментариите и оценките!Трогнат съм от вниманието!Приемете моите искрени поздрави!
-
Присъединявам се към мненията, Никола!
Поздрав и от мен! -
Игриво стихотворение. И очевидно преживяно. Просто - пролетна случка!
Поздравление, Никола! -
Какво ли не прави понякога един чадър,особено ако е "чаровен"!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
