Под цъфнало небе
Когато миналото избледня,
а бъдещето беше безнадеждно,
дойдох в съня ти – не като жена,
а като бяла светлина и нежност.
Събуди се различен, възроден,
забравил за любовите предишни,
и в този първи наш изгряващ ден
без време нацъфтяха всички вишни.
И тръгнахме под цъфнало небе –
несбъднатото с тебе да си вземем.
Не се опита никой да ни спре –
ни вятърът, ни тичащото време.
Отронват се листенцата, валят –
най-хубавият дъжд от бяла свежест.
Поръсват щедро целия ни път
и с цъфнали мечти, и със надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
