18 oct 2007, 9:17

Под добрия небосвод 

  Poesía
774 0 10
Под добрия небосвод
сляхме се в прегръдка бяла.
Сякаш времето бе спряло
своя неизменен ход.

И запяха в чуден хор
влюбени светулки бели
като слънчица изгрели
под небесния простор.

Под добрия звезден храм
тръгнахме във две посоки.
А луната светлоока
потъмня за миг от срам...

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??