Под добрия небосвод
Под добрия небосвод
сляхме се в прегръдка бяла.
Сякаш времето бе спряло
своя неизменен ход.
И запяха в чуден хор
влюбени светулки бели
като слънчица изгрели
под небесния простор.
Под добрия звезден храм
тръгнахме във две посоки.
А луната светлоока
потъмня за миг от срам...
сляхме се в прегръдка бяла.
Сякаш времето бе спряло
своя неизменен ход.
И запяха в чуден хор
влюбени светулки бели
като слънчица изгрели
под небесния простор.
Под добрия звезден храм
тръгнахме във две посоки.
А луната светлоока
потъмня за миг от срам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
