30 mar 2007, 10:53

Под душа 

  Poesía
844 0 4


Под дУша

Простичко пиша - както живея.
Бавно, почти неусетно сивея.

Събуждам се сутрин с болки в краката.
Ръцете не слушат. Главата - замятa...
 
Под душа влизам
с вода да измия
мислите мрачни.
Бушува стихия
в кръвта, във Душата,
в очите прозрачни...

Къде ли да скрия
таз пуста Сприя?
Чувствам се гол -
като нож без кания...
(Нали съм под душа?!?)

Защо пак е суша
навред покрай мен?

Нима не остана
прилив, роден
света да препълни със Обич?
Нима си остана
единствено в мен,
Мечтата за поглед без корист?

Не искам да вярвам... Ще трябва, обаче...
Добре, че поне не се вижда как... плача.
(Нали съм под душа?!?)

Докога с таз суша...? 
 
17.02.2001

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??