1 jul 2007, 8:46

ПОД ДЪГАТА

  Poesía
1.6K 0 2

ПОД ДЪГАТА

Ела със мен. Подай ми двете си ръце.

Тръгни по пътя ми на светлината.

Ела със мен и отвори сърце.

И нека двама минем под дъгата.

Остави проблемите си зад гърба.

Отвори сърцето си за светлината.

Ела със мен, за да докажем на света,

че двамата ще минем под дъгата.

Усещаш ли ти нейните лъчи?

Проникващи в сърцето и душата.

Във цветовете й не блестят сълзи.

Ела със мен, да минем под дъгата.

Когато облаците и дъжда

отмият мрака и тъгата

ще призова аз твоята душа

да минем двама под дъгата.

14.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...