cherry74 (Мириам ) cherry74 (Мириам )
47
Jul 1, 2007, 8:46 AM

ПОД ДЪГАТА

  Poetry
1.6K 0 2

ПОД ДЪГАТА

Ела със мен. Подай ми двете си ръце.

Тръгни по пътя ми на светлината.

Ела със мен и отвори сърце.

И нека двама минем под дъгата.

Остави проблемите си зад гърба.

Отвори сърцето си за светлината.

Ела със мен, за да докажем на света,

че двамата ще минем под дъгата.

Усещаш ли ти нейните лъчи?

Проникващи в сърцето и душата.

Във цветовете й не блестят сълзи.

Ела със мен, да минем под дъгата.

Когато облаците и дъжда

отмият мрака и тъгата

ще призова аз твоята душа

да минем двама под дъгата.

14.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0