Jul 1, 2007, 8:46 AM

ПОД ДЪГАТА

  Poetry
1.6K 0 2

ПОД ДЪГАТА

Ела със мен. Подай ми двете си ръце.

Тръгни по пътя ми на светлината.

Ела със мен и отвори сърце.

И нека двама минем под дъгата.

Остави проблемите си зад гърба.

Отвори сърцето си за светлината.

Ела със мен, за да докажем на света,

че двамата ще минем под дъгата.

Усещаш ли ти нейните лъчи?

Проникващи в сърцето и душата.

Във цветовете й не блестят сълзи.

Ела със мен, да минем под дъгата.

Когато облаците и дъжда

отмият мрака и тъгата

ще призова аз твоята душа

да минем двама под дъгата.

14.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...