cherry74 (Мириам ) cherry74 (Мириам )
47
Jul 1, 2007, 8:46 AM

ПОД ДЪГАТА

  Poetry
1.6K 0 2

ПОД ДЪГАТА

Ела със мен. Подай ми двете си ръце.

Тръгни по пътя ми на светлината.

Ела със мен и отвори сърце.

И нека двама минем под дъгата.

Остави проблемите си зад гърба.

Отвори сърцето си за светлината.

Ела със мен, за да докажем на света,

че двамата ще минем под дъгата.

Усещаш ли ти нейните лъчи?

Проникващи в сърцето и душата.

Във цветовете й не блестят сълзи.

Ела със мен, да минем под дъгата.

Когато облаците и дъжда

отмият мрака и тъгата

ще призова аз твоята душа

да минем двама под дъгата.

14.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0