20 oct 2009, 15:52

Под Дъжда

  Poesía
943 0 1

"Под Дъжда"

Вървя сама под дъжда,
капките мокрят лицето ми,
отново за тебе мисля сега
и болка нахлува в сърцето ми.

И сълзите текат от очите ми,
тъга душата обгръща,
в миг сриват се мечтите ми
и в прах всичко се превръща.

Вървя, но къде ли отивам,
утеха ли търся в безкрая?
Себе си дори не разбирам...
коя съм, каква съм - не зная...

 

 

От  Ice-Que3n &  sladko_angel4e

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...