20 окт. 2009 г., 15:52

Под Дъжда

Поэзия

945 0 1

"Под Дъжда"

Вървя сама под дъжда,
капките мокрят лицето ми,
отново за тебе мисля сега
и болка нахлува в сърцето ми.

И сълзите текат от очите ми,
тъга душата обгръща,
в миг сриват се мечтите ми
и в прах всичко се превръща.

Вървя, но къде ли отивам,
утеха ли търся в безкрая?
Себе си дори не разбирам...
коя съм, каква съм - не зная...

От Ice-Que3n & sladko_angel4e

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....