18 ene 2008, 8:03

Под храмовете бдят змийорки...

  Poesía
878 0 8

***

Под мостовете пъплят глухи...

и крясъкът се пръска по средата...

Превръзките на мумиите... сухи...

отдавна са торили сетивата...

 

 

 

И ялово застинаха във клетки...

утробено отхапани съдбите...

Ловците ги съсириха по плетки...

с отровност загноили в дните...

 

 

 

Под храмовете бдят змийорки...

увиват се до крайност тихи...

По люспите им спят позьорки...

Богини в позлатени щрихи...

 

 

 

Ако се сврат надзъбно коритата...

на всичките ми речни орди...

Заразно ще ме сгазят ходилата...

ще ме бесят многостенни корди...

 

 

Виждам ги под моста на люпилки...

в какавиди бездно да линеят...

Бреговете си посипах с люлки...

щом окапят... в тях да оздравеят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...