Под храмовете бдят змийорки...
***
Под мостовете пъплят глухи...
и крясъкът се пръска по средата...
Превръзките на мумиите... сухи...
отдавна са торили сетивата...
И ялово застинаха във клетки...
утробено отхапани съдбите...
Ловците ги съсириха по плетки...
с отровност загноили в дните...
Под храмовете бдят змийорки...
увиват се до крайност тихи...
По люспите им спят позьорки...
Богини в позлатени щрихи...
Ако се сврат надзъбно коритата...
на всичките ми речни орди...
Заразно ще ме сгазят ходилата...
ще ме бесят многостенни корди...
Виждам ги под моста на люпилки...
в какавиди бездно да линеят...
Бреговете си посипах с люлки...
щом окапят... в тях да оздравеят...
© Арлина All rights reserved.
