17 ene 2018, 17:46

Под хълма на звездите 

  Poesía
801 14 16

Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан,
чрез атоми в сивеещи мъгли.
И стреснат, мислиш си, че си вървял,
а всъщност, всъщност си орисан
да си самотен силует
незнайно как
под хълма на звездите спрял.
Изгряват те - безбройни чужди истини -
ненужни и пренасящи печал.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Самотен силует незнайно как под хълма на звездите спрял...Тук всяка дума е изстрадана печал! Прекрасно!
  • Великолепна философска творба, която предизвиква сериозни размисли... Прибавям я към любимите и те поздравявам, Младене!
  • Страхотен стих!Добавям в любими!
  • "...Светът е морз, със който си записан,
    чрез атоми в сивеещи мъгли..."
    Уникално, приятелю! Великолепна и мъдра творба, която с удоволстие си прибирам в любими!
  • Блуждаещата душа на лирическия е един самотен издължен силует през залеза на циничния свят! Свят, в които е трудно да си личност, свят имагинерен и толкова зъл към индивидуалността...
    Прекрасна творба с чудесен философски замисъл, поетична образност и извисеност, толкова характерни за автора! И един финал, апотеоз на личностната равносметка и тъга...
    Едно прекрасно произведение, за което искрено те поздравявам, Приятелю мой и поставям неизменно в Любими!
  • Мисана, аз ще бъда по-конкретна: боли ме, че твоят Лирически се вижда като самотен силует, спрял под хълма на звездите. Кой е той и защо за него светът е фалш?
    Ако това усещане е породено от удължените сенки на залеза, можеш да му напомниш, че преди това е имало изгрев...
    Изпращам ти топлинка от края на света и очаквам твоите светли стихове.
  • Горчиви истини трудни за преглъщане. Поздрав!
  • Макар и мрачна, твоята действителност ми е много необходима, като равносметка за това – кои сме и накъде сме се запътили! Благодаря ти, Младене, понякога просто трябва да си сваляме розовите очила! Поздрав, Приятелю!
  • Прекрасна, но и тъжна образност...!!!
  • Изгряват те, но после светиш с твоята истина. И тя изгрява други силуети, които светят със своите истини. Така засиява небето. Блести в космоса нашта вселена, с малките истини на силуетите. Поздрави!
  • Тъжна философия. Но тя води до размисъл за
    това какви сме и КЪДЕ се намираме. Кои сме
    ние в това кътче на Вселената?Поздрави!
  • Поздрави!
  • Поздравления,Мисана!
  • Поздравления, Мисана! Верен на мрачната си философия за живота. Хареса ми, много!

    Ето и нещо от мен:
    Да имам (ако можех) мъдростта -
    на свободата своя да позная границите,
    бих приспала Любовта
    до синора-преспапие на Страниците.
    Да имам (ако можех) смелостта -
    да погледна в Невидяното,
    бих пометнала Страха
    на косъм от междата на живяното.
  • А вместо вървял...спрял...мащабите на окото ти отсяват ненужната суета...прах сме...по повърхността на сенките си...едва ги крепим и това е.
    Младене, ти си едно приключение много над дребните страсти!
  • Много хубаво!
Propuestas
: ??:??