Jan 17, 2018, 5:46 PM

Под хълма на звездите

Poetry

1K 14 15

Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан,
чрез атоми в сивеещи мъгли.
И стреснат, мислиш си, че си вървял,
а всъщност, всъщност си орисан
да си самотен силует
незнайно как
под хълма на звездите спрял.
Изгряват те - безбройни чужди истини -
ненужни и пренасящи печал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елка (Елка Тодорова)

Самотен силует незнайно как под хълма на звездите спрял...Тук всяка дума е изстрадана печал! Прекрасно!

2018-07-07T18:25:20+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Великолепна философска творба, която предизвиква сериозни размисли... Прибавям я към любимите и те поздравявам, Младене!

2018-01-22T11:36:43+02:00
Izumrudkata (Катя)

Страхотен стих!Добавям в любими!

2018-01-21T23:02:36+02:00
Веси_Еси (Еси)

"...Светът е морз, със който си записан,
чрез атоми в сивеещи мъгли..."
Уникално, приятелю! Великолепна и мъдра творба, която с удоволстие си прибирам в любими!

2018-01-20T17:58:00+02:00
voda (Елица Ангелова)

Мисана, аз ще бъда по-конкретна: боли ме, че твоят Лирически се вижда като самотен силует, спрял под хълма на звездите. Кой е той и защо за него светът е фалш?
Ако това усещане е породено от удължените сенки на залеза, можеш да му напомниш, че преди това е имало изгрев...
Изпращам ти топлинка от края на света и очаквам твоите светли стихове.

2018-01-19T08:36:44+02:00