17.01.2018 г., 17:46 ч.

Под хълма на звездите 

547 14 17

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елка (Елка Тодорова)
    Самотен силует незнайно как под хълма на звездите спрял...Тук всяка дума е изстрадана печал! Прекрасно!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    Великолепна философска творба, която предизвиква сериозни размисли... Прибавям я към любимите и те поздравявам, Младене!
  • Izumrudkata (Катя)
    Страхотен стих!Добавям в любими!
  • Веси_Еси (Еси)
    "...Светът е морз, със който си записан,
    чрез атоми в сивеещи мъгли..."
    Уникално, приятелю! Великолепна и мъдра творба, която с удоволстие си прибирам в любими!
  • vladetoned (Владислав Недялков)
    Блуждаещата душа на лирическия е един самотен издължен силует през залеза на циничния свят! Свят, в които е трудно да си личност, свят имагинерен и толкова зъл към индивидуалността...
    Прекрасна творба с чудесен философски замисъл, поетична образност и извисеност, толкова характерни за автора! И един финал, апотеоз на личностната равносметка и тъга...
    Едно прекрасно произведение, за което искрено те поздравявам, Приятелю мой и поставям неизменно в Любими!
  • voda (Елица Ангелова)
    Мисана, аз ще бъда по-конкретна: боли ме, че твоят Лирически се вижда като самотен силует, спрял под хълма на звездите. Кой е той и защо за него светът е фалш?
    Ако това усещане е породено от удължените сенки на залеза, можеш да му напомниш, че преди това е имало изгрев...
    Изпращам ти топлинка от края на света и очаквам твоите светли стихове.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Горчиви истини трудни за преглъщане. Поздрав!
  • rumbic (Руми)
    Макар и мрачна, твоята действителност ми е много необходима, като равносметка за това – кои сме и накъде сме се запътили! Благодаря ти, Младене, понякога просто трябва да си сваляме розовите очила! Поздрав, Приятелю!
  • vedrina (Марина Стоянова)
    Прекрасна, но и тъжна образност...!!!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    Изгряват те, но после светиш с твоята истина. И тя изгрява други силуети, които светят със своите истини. Така засиява небето. Блести в космоса нашта вселена, с малките истини на силуетите. Поздрави!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    Тъжна философия. Но тя води до размисъл за
    това какви сме и КЪДЕ се намираме. Кои сме
    ние в това кътче на Вселената?Поздрави!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Поздрави!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Поздравления,Мисана!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    Поздравления, Мисана! Верен на мрачната си философия за живота. Хареса ми, много!

    Ето и нещо от мен:
    Да имам (ако можех) мъдростта -
    на свободата своя да позная границите,
    бих приспала Любовта
    до синора-преспапие на Страниците.
    Да имам (ако можех) смелостта -
    да погледна в Невидяното,
    бих пометнала Страха
    на косъм от междата на живяното.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Уви, тъй дребни сме. А високомерието ни често е безмерно!
    Така прекрасно ме караш да се спра и да помисля за нещата от живота.
  • RainaVakova (Райна)
    А вместо вървял...спрял...мащабите на окото ти отсяват ненужната суета...прах сме...по повърхността на сенките си...едва ги крепим и това е.
    Младене, ти си едно приключение много над дребните страсти!
  • valcanyon (Валентин Миленов)
    Много хубаво!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.