17 янв. 2018 г., 17:46

Под хълма на звездите

Поэзия

1K 14 15

Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан,
чрез атоми в сивеещи мъгли.
И стреснат, мислиш си, че си вървял,
а всъщност, всъщност си орисан
да си самотен силует
незнайно как
под хълма на звездите спрял.
Изгряват те - безбройни чужди истини -
ненужни и пренасящи печал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Самотен силует незнайно как под хълма на звездите спрял...Тук всяка дума е изстрадана печал! Прекрасно!

2018-07-07T18:25:20+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Великолепна философска творба, която предизвиква сериозни размисли... Прибавям я към любимите и те поздравявам, Младене!

2018-01-22T11:36:43+02:00
Izumrudkata (Катя)

Страхотен стих!Добавям в любими!

2018-01-21T23:02:36+02:00
Веси_Еси (Еси)

"...Светът е морз, със който си записан,
чрез атоми в сивеещи мъгли..."
Уникално, приятелю! Великолепна и мъдра творба, която с удоволстие си прибирам в любими!

2018-01-20T17:58:00+02:00
voda (Елица Ангелова)

Мисана, аз ще бъда по-конкретна: боли ме, че твоят Лирически се вижда като самотен силует, спрял под хълма на звездите. Кой е той и защо за него светът е фалш?
Ако това усещане е породено от удължените сенки на залеза, можеш да му напомниш, че преди това е имало изгрев...
Изпращам ти топлинка от края на света и очаквам твоите светли стихове.

2018-01-19T08:36:44+02:00